Къща за гости 
 "Над скалите"

• Манастир „ Седемете престола“ –  манастирът е разположен в един от прелестните кътове на красивата долина на река Габровница, в живописната Средна Стара планина под връх Изремец. Намира се на 86 км. северно от град София. Посещаван в миналото предимно от богомолци, днес е прекрасен туристически обект за лятна и зимна почивка. Манастирът „Седемте престола“ е построен и осветен от братята – князе Дамян и Георги (внуци на цар Самуил) през ХІ век. Като древно българска светиня манастира „Седемте престола“ е запазил първообраза си цели 10 века и се възприема като важна част от културно – историческото наследство в западна Стара планина. Според преданието през ХІХ век от Бесарабия дошли седем братя славянски боляри със семействата си. Те създали седем селища в тази част на Стара планина. На мястото на днешния манастир построили малката църква „Св. Благовещение“.

• Искрецки манастир „Успение Богородично“– намира се в с. Искрец, на 10 км. от гр. Своге. Манастира е основан през ХІІІ век , но има данни, които го отправят към още по – ранна епоха, през 1110 год. разрушен от турците през ХІV век, през ХVІІ век той е възстановен като параклис, а от 1834 год. – отново като манастир. Църквата е изписана с три пласта стенописи с изключителна художествена стойност. През 1856 год. южно от църквата е построена седмоъгълна куполна кръщелна – изповедална, също богато изписана. Пристройката е уникална за българската манастирска архитектура.

• Църква „ Свети Николай“ – църквата е еднокорабна базилика, находяща се в центъра на с. Искрец. Предполага се, че е строена през 1110г. В малкото дворче има три камбани. Най-старата и най-голямата тежи 340кг. и е подарък от с. Горно Троди, Македония, правена през 1897 г.

• Църква „Св. Вмчк. ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ“ – църквата беше тържествено осветена и открита на 28.04.2007 год. За строежа и жителите на с. Свидня в продължение на години сами набираха средства. За завършването решаваща се оказа финансовата подкрепа от страна на Община Своге. Село Свидня датира от 1578 год. по запазени писмени данни, но едва през 2007 год. жителите му се радват на нов и красив Богослужебен храм.

• Църква „Рождество Богородично“ – намира се на 3 км. източно от с. Миланово, Община Своге. Построена е през ХVІІ в. В днешният си вид тя представлява еднокорабна постройка с полукръгла апсида от изток, чиито стени са изградени от варовикови и бигорни блокове, споени с бял хоросан. Върху вътрешната стена са запазени фрагменти от стенописи датиращи от ХVІІ в. През 2004 год. е построена нова църква в с. Миланово – „Храм Рождество Пресветая Богородица“.

Природни забележителности:
 

• ВОДОПАД „СКАКЛЯ“:  Водопадът „Скакля”, наречен на едноименната река, спускаща водите си в източната част на планината Понор, е висок около 120 м.  Водите му „скачат” в три,  каскадно разположени скока, най-високият от които достига 85 метра. Падащата от такава височина вода създава невероятно красива гледка. През зимата водопадът замръзва и се превръща в едно от най-предпочитаните места за ледено катерене в България. Дъното на долината на река Скакля се затваря от внушителен подковообразен варовиков венец.  По стръмните варовикови скали е прокарана туристическа пътека, получила названието „Вазова екопътека”.

• „ВАЗОВА ЕКОПЪТЕКА”:  Тя свързва селата Гара Бов и Заселе и е еднственият път, по който може да се достигне до водопада „Скакля”. Благоустроена и обезопасена, тя предлага на туристите райски кътчета за отдих и божествена гледка към водопада. Тук, преди години, често се е разхождал Иван Вазов и точно тук е написал едни от най-хубавите си творби, между които и прочувствения си разказ „Дядо Йоцо гледа”, по прототип на местен жител. По стъпките на Вазов ежегодно преминават стотици туристи. Официалното откриване на реконструираната екопътека се е състояло на 29.04.2007г.

• ЕКОПЪТЕКА „ПОД КАМИКО”:   Маршрутът на маркираната туристическата пътека „Под камико” започва от футболния стадион на село Гара Бов, изкачва се по поречието на река Бовска и достига до водопада „Под Камико“ в село Бов, след което се спуска по стария коларски път до чешмата при местността „Чичеро”, продължава до останките от манастира „Св. Архангел Михаил” и преминавайки по поречието на река Трескавец, се връща в отправната си точка при стадиона на гара Бов.  Природни и културно-исторически забележителности, през които преминава туристическа пътека „Под камико”:

• живописните каскадни водопади по река Бовска, най-високият от които е 80 метра, в местността „Камико“, село Бов;

• скално образувание Камината, село Бов;

• останалата през вековете в местната топонимия с името си чешма „Чичеро” и оброчен кръст „Св. Дух”;

• останки от средновековния манастир „Св.Арх. Михаил”;

• защитена местност „Трескавец”;

Дължината на туристическата пътека е 9.3 км, а времето, необходимо за нейното обхождане, е около 3 часа.Тя е транспортно достъпна от село Бов и от гара Бов. По протежение на пътеката са изградени няколко места за отдих, подходящи за пикник и отмора. Пътеката дава възможност на любителите на фотографията за заснемане на красиви панорамни снимки или снимки на растителни и животински видове от района.

• ТУРИСТИЧЕСКИ И ВЕЛО МАРШРУТ „СТАРО СЕЛО – СВРАЖЕН“

Маршрутът започва от кв, Свражен на село Миланово и минава през местността „Влаови воденици“, останките на които природата е скрила почти напълно от нас. Оттам се открива прекрасна панорамна гледка към местността Русинов дел.
Продължавайки нагоре към билото на планината, се стига до махала Старо село и черквата „Рождество на Пресвета Богородица“, построена през 1492 г. Оттам може да се продължи до село Миланово (30 мин.) или до хижа Пършевица (2 часа).
По пътя информационни табели разказват за историята на местността и бита на хората, които са населявали тези места.
Продължителността на целия маршрут е около 3 часа пеша или около 2 часа с велосипед.

• ПРИРОДЕН ФЕНОМЕН „ДЖУГЛАТА“ – Скалното образувание „Джуглата“ се намира близо до жп гарата на село Церово, на 6 км северно от Своге. Този причудлив природен феномен, образуван от долнотриаски червеноцветни кварцови пясъчници, на възраст около 250 милиона години, е висок 18 метра и наподобява гъба. Според някои хора дори прилича на човешка глава.  „Джуглата” е обявена за природна забележителност през 1964 г.

• ПЕЩЕРАТА „ТЕМНАТА ДУПКА“ – В скалите, точно срещу гара Лакатник, на около 30 м над реката, се намира отворът на една от най-известните пещери в България – „Темната дупка”. До него може да се достигне по обезопасена с парапети, лесно достъпна пътека. Общата дължина на пещерата варира, по различни мнения, между 5000 и 9000 м.

Пещерната система е триетажна и се състои от две силно разклонени галерии свързани помежду си. Особени забележителности на пещерата са напречните профили по хода на галериите. В пещерата има много езера, както и подземна река.

В „Темната дупка” се срещат почти 20% от всички установени в България троглобионти. От тях най-известният е Protelsonia lakatnikensis. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност.

• ИЗВОРЪТ „ЖИТОЛЮБ“ – Карстовият извор „Житолюб” се намира в подножието на Лакатнишките скали,  под пещера „Темната дупка”, на 8 м от нивото на р.Искър. Изворът е един от най-големите карстови извори в страната и е рожба на две подземни реки. Губилища поемат част от водите на реките Петренска и Пробойница, които преминават през водните етажи на пещерата „Темната дупка”, и през тесен сифон се изливат в извора в подножието на скалите. При поройни дъждове през него преминават до 1200 литра в секунда. Около извора са разположени малък ресторант и изкуствено езеро.

• РЪЖИШКА ПЕЩЕРА – Намира се близо до гара Лакатник, на 140 м. над р. Искър. Дълга е 316 метра. Сталактитните образувания сa по свода на пещерата, а не по стените, както е обикновено. Това се дължи на широките пукнатини. Пещерата през зимата се обитава от прилепи, а  археологическите находки са установили, че тук някога са живяли  хора от желязната епоха. Красива и много интересна, пещерата се обитава от над 32 вида различни организми.

• КОЗАРСКА ПЕЩЕРА – Пещерата се намира в Лакатнишкия карстов район. Дължината й е 834 метра. Входът й е труднодостъпен, разположен високо над нивото на р. Пробойница. До него се стига по стръмни, тесни пътечки. Това е причината да носи името „Козарска пещера“.

• ПРОПАСТ „ЯМАТА“ – Пропастта се намира до махала „Пропаст“ на село Лакатник и е третата по дълбочина пропаст в България (-350 м.).  Птиците гнездящи на това място се наричат Жълтоклюни или Хайдушки гарги, вид с намаляващи популации в страната. В книгата си „На където ти видят очите“ Ясен Антов представя интересен разказ за тях и самата пропаст.

• ПЕЩЕРАТА „ЕЛАТА“ – Дълга едва 123 м, тя таи в себе си чуден и величествен подземен свят. Отворът и започва с 18-метрова тясна вертикална пропаст. Пещерата е плътно изпълнена с образувания с неописуеми форми – сталактити, сталагмити, синтрови прегради и други от чудни по-чудни аномалии. Сталагмитите са накацали навсякъде, даже един върху друг, което придава фантастичен изглед на всичко наоколо. Синтровите езерца са прекрасни с кристалните си дъна и са изпълнени с разнообразни бисери. Последният праг в пещерата води към едно от тях, пълно със сълзи от скалите и с каменни лилии. Пещера „Елата” се намира на около 2 км южно от село Зимевица.